“При оценка на подадените проектни предложения към първата процедура, която беше със срок на кандидатстване до 27.09.2021 г., сме одобрили само 10 от подадени 71. Причината за това е пониженото качество на проектите. Според мен кандидатстващите организации неглижират сериозността на оценката и подават предложения, в които са ползвали дейности или формуляри реално разписани за други проекти или процедури. Одобрили сме едва 37 % процента от разполагаемия ресурс от 575 000 лв. За втората сесия, която ще бъде открита до края на седмицата, има още 340 000 лв. за проекти”, заяви Труева.

Тя допълни, че неусвоената част от средствата ще бъде върната в държавния бюджет в края на 2021 г.

“Хубаво е тези средства да отидат по предназначение там, където им е мястото – при младите хора. Те заслужават подпомагане, за да изпълняват различни дейности”, каза заместник-министърът по младежките политики.

Националната програма за младежта има национален обхват и е насочена към млади хора на възраст между 15 и 29 години. Финансирането на проектите е в границите от 10 000 до 25 000 лв. Комисията, която ги оценява следи стриктно за целенасочеността, обхвата и ефективността на проектите.

Яничка Труева обяви, че в момента в ММС се извършва оценка на изпълнените проекти, които са финансирани по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта.

“Освен вътрешната проверка имаме и външен одит на проектите. Това го въвеждаме като правило за всички проекти, които се изпълняват по националните програми за младежта”, каза тя.

През 2022 г. ММС ще предостави възможност на всички кандидатстващи организации да подават електронно своите проектни предложения. Това ще осигури максимална публичност на процеса по кандидатстване и отчитане.

Заместник-министър Труева отбеляза, че е обезпокоително забележително малкото присъствие на думите “млади хора” в „Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030“.

“Думата „млад“ има 18 споменавания, а в “Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2020” – 178. Това е 10 пъти по-малко. Има много какво да се работи в посока извеждане на младежката работа и подкрепа на младежките дейности. Това намира отражение в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта. Фокусът е да бъдат създадени условия за осигуряване на по-широко участие на младите хора в процеса на вземане на решения на национално ниво”, заяви Труева.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изказването си за състоянието на Европейския съюз обяви 2022 г. за Европейска година на младежта. Именно затова и България се стреми да предостави повече и по-добри възможности за бъдещето на младите хора.